(посвещава се на моя роден квартал "Клуцохор" в Сливен)
Прихлупени, варосани къщурки,
нисички оградки от кирпич.
И покривче от керемиди турски.
От двор във двор се влиза през вратички,
направо, ей така за „комшулук”.
Мъжете си говорят за асмите, жените дворчета метат.
На улицата тиха, по паважа, деца играят си на „Дама”.
Усмихнат мъж, висок, със бежов шлифер,
прибира се след работа, часът е три.
На пейката отвън, току на пътя, седят две баби.
Плетат терлици шарени и си шептят. ...