Отдавна, отдавна се изгубихме,
по трънливия път на съдбата си
с последни сили през снежната буря вървя,
дано да открия отново любовта ни...
Отдавна не мисля за себе си...
раздадох и последната глътка надежда,
през снежната буря към тебе вървя,
дано да докосна душата ти.
И спомени бавно обгръщат ме...
цял живот твоя сянка бях
и твой ангел с разперени криле,
който бдеше над теб...
Уморих се да прося милостиня,
уморих се да не чуваш моя глас,
умориха се крилата да те пазят,
безпомощни, отпуснати стоят,
пречупени от ветровете...
Дали ще тръгнеш след мен...
да ме потърсиш отдавна изгубена,
или в твоя измислен свят ще останеш,
не разбрал, че не всичко е вечно –
дори и любовта ни...
© Катя Todos los derechos reservados
Светле,винаги трябва да търсим светлината
та тя е навсякъде около нас - да знам, че
пътят е труден понякога но именно силата
на Любовта ни дарява с надежда,
че нещата могат да се подобрят
от нас зависи!Благодаря ти!
Благодаря ви, още веднъж мили приятели!