13.01.2017 г., 9:02 ч.

През снежната буря вървя 

  Поезия » Друга
302 0 8

Отдавна, отдавна се изгубихме,

по трънливия път на съдбата си

с последни сили през снежната буря вървя,

дано да открия отново любовта ни...

Отдавна не мисля за себе си...

раздадох и последната глътка надежда,

през снежната буря към тебе вървя,

дано да докосна душата ти.

И спомени бавно обгръщат ме...

цял живот твоя сянка бях

и твой ангел с разперени криле,

който бдеше над теб...

Уморих се да прося милостиня,

уморих се да не чуваш моя глас,

умориха се крилата да те пазят,

безпомощни, отпуснати стоят,

пречупени от ветровете...

Дали ще тръгнеш след мен...

да ме потърсиш отдавна изгубена,

или в твоя измислен свят ще останеш,

не разбрал, че не всичко е вечно –

дори и любовта ни...

 

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Йонка, благодаря ти за хубавия коментар!
    Светле,винаги трябва да търсим светлината
    та тя е навсякъде около нас - да знам, че
    пътят е труден понякога но именно силата
    на Любовта ни дарява с надежда,
    че нещата могат да се подобрят
    от нас зависи!Благодаря ти!
    Благодаря ви, още веднъж мили приятели!
  • Дотежа ми...
  • Силно емоционално и тъжно, но ясен е погледа в далечината се очаква нещо добро. Добър исказ. Браво така трябва да бъде смелият човек
  • Веси, благодаря ти!
    Васе, така е всичко има край
    но и начало - от нас зависи!
    Младене, благодаря ти за хубавия коментар.
    Дали ще тръгнеш след мен...
    да ме потърсиш отдавна изгубена...
    Именно тука лирическата предоставя
    правото на избор...

    Да ангела превързва крилата си и отново
    бди над своя любим...защото той е тръгнал след нея
    да я търси в снежната буря, илюзорния му свят
    е сринат до основи и той иска отново да открие
    изгубеният път към сърцето и...

    Силвия, благодаря ти!
  • "Уморих се да прося милостиня,
    уморих се да не чуваш моя глас,
    умориха се крилата да те пазят,
    безпомощни, отпуснати стоят,
    пречупени от ветровете..."
    Красива поезия Катя,оценявам високо!
  • Дори и ангелите имат своята емоционална голгота. Но не вярвам случаят с точно този ангел, от стихотворението, да е такъв. Харесах, Катя и те поздравявам!
  • Всичко има край.
  • Силен стих! Поздрави!
Предложения
: ??:??