Obra no adecuada para menores de 18 años
Ей, 'орааа, мойта муза нещу ма заряза,
за туй типосвам и пу някой не-върховен стих.
Вий 'ич пу темиту ни са чишети, моля,
пунежи аз... ут нещу лошу си съ заразих.
Иии... ни беши май чи ня'къф стрептукок,
и ич биля ни бе дори коклЮш.
То, ъъъ... май смок голям, чи дажи едноок...
Това под сурдинка! И... бе кат' плюш!
И аз ришиф - при Дофтура ша ида-
дъл' туй мъ йе пулазило така,
чи плача ден и нощ, дури ни мога,
кат липсва, думичка да изрека.
Почукна той колянуто, главъта,
изплезиф са, избЕлиф и очи.
Заклати той главата и брадата
погали, хъмна и са... притаи.
Сидя, сидя... и мно'у май му стана,
па рекуф: Дофтуре, кво има ми, кажи?
Пък той мълчи, пуглежда към тавана,
ма най-накрай към мени приближи.
-Виж, мила Гицке - с нежнуст речи,
мома си изкусителна и дашна, дашна...
Ша та ликувам аз, чи 'ногу нящу знам
и с мойта "пушка" мисля да та... шашна.
Па речи и... в дела гу приложИ.
Бе гонка и отстрелвани... Бе чуду!
И посли... оздравяф! И си ришиф-
със еднооки ши играя на... "турпеду"!
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
'ма много, много ме разсмя! Ей, Петинко, бива ли такива работи да правиш, бе, човек! Още не мога да се съвзема от смях! Целувам те!