Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Ей, 'орааа, мойта муза нещу ма заряза,
за туй типосвам и пу някой не-върховен стих.
Вий 'ич пу темиту ни са чишети, моля,
пунежи аз... ут нещу лошу си съ заразих.
Иии... ни беши май чи ня'къф стрептукок,
и ич биля ни бе дори коклЮш.
То, ъъъ... май смок голям, чи дажи едноок...
Това под сурдинка! И... бе кат' плюш!
И аз ришиф - при Дофтура ша ида-
дъл' туй мъ йе пулазило така,
чи плача ден и нощ, дури ни мога,
кат липсва, думичка да изрека.
Почукна той колянуто, главъта,
изплезиф са, избЕлиф и очи.
Заклати той главата и брадата
погали, хъмна и са... притаи.
Сидя, сидя... и мно'у май му стана,
па рекуф: Дофтуре, кво има ми, кажи?
Пък той мълчи, пуглежда към тавана,
ма най-накрай към мени приближи.
-Виж, мила Гицке - с нежнуст речи,
мома си изкусителна и дашна, дашна...
Ша та ликувам аз, чи 'ногу нящу знам
и с мойта "пушка" мисля да та... шашна.
Па речи и... в дела гу приложИ.
Бе гонка и отстрелвани... Бе чуду!
И посли... оздравяф! И си ришиф-
със еднооки ши играя на... "турпеду"!
© Петя Кръстева Всички права запазени
'ма много, много ме разсмя! Ей, Петинко, бива ли такива работи да правиш, бе, човек! Още не мога да се съвзема от смях! Целувам те!