Ще те прегърна,
за да усетя топлината ти,
за да се върна
при корените и земята си.
Ще те прегърна,
от слънчевата сила що си пил
да ме превърне
в лист зелен и клонка тънковита.
Ще те прегърна,
за да послушам трелите на птици.
За миг да зърна
свободата в техните зеници.
Ще те прегърна,
от сока си живителен да влееш в мен.
Ще се завърна
в тишината на столетния ти ден.
Пречистена
и слънчева,
и жива,
и песенна,
и нежна,
и щастлива
ще си отида -
прегръщаща,
прегръщана...
Любима!
С нозе в земята - корените твои.
С очи зелени - листи и простори.
С тъгата на отлитащата птица
и трепета на нощната звездица
ще си отида.
Но винаги ще се завръщам
при корена и при земята си.
За да ме има...
© Детелина Todos los derechos reservados