Ще те прегърна,

за да усетя топлината ти,

за да се върна

при корените и земята си.

Ще те прегърна,

от слънчевата сила що си пил

да ме превърне

в лист зелен и клонка тънковита.

Ще те прегърна,

за да послушам трелите на птици.

За миг да зърна

свободата в техните зеници.

Ще те прегърна,

от сока си живителен да влееш в мен.

Ще се завърна

в тишината на столетния ти ден.

Пречистена

и слънчева,

и жива,

и песенна,

и нежна,

и щастлива

ще си отида -

прегръщаща,

прегръщана...

Любима!

С нозе в земята - корените твои.

С очи зелени - листи и простори.

С тъгата на отлитащата птица

и трепета на нощната звездица

ще си отида.

Но винаги ще се завръщам

при корена и при земята си.

За да ме има...