Мълчиш, затворен и далечен,

Заровил думите във пясъка.

Измежду пръстите изтече

На оня миг последен блясъка.

Бразди зад тебе аленеят-

Изровени са от любов измъчена.

Едната топла, другата студена.

Едната с нежност, другата със злъч.

На друг живот прекрачи прага,

Не те привлича мъченичеството.

Не спирам порива ти- бягай!

Чертай отново път, обичай!

Създаден си да даваш обич,

Изпратен си от сътворителя

За да лекуваш болести и горест.

И мен докосна-

Ще умра прчистена.