Мълчиш, затворен и далечен,
Заровил думите във пясъка.
Измежду пръстите изтече
На оня миг последен блясъка.
Бразди зад тебе аленеят-
Изровени са от любов измъчена.
Едната топла, другата студена.
Едната с нежност, другата със злъч.
На друг живот прекрачи прага,
Не те привлича мъченичеството.
Не спирам порива ти- бягай!
Чертай отново път, обичай!
Създаден си да даваш обич,
Изпратен си от сътворителя
За да лекуваш болести и горест.
И мен докосна-
Ще умра прчистена.
© Вяра Всички права запазени