Niveana (Емилия Николова)
42 167
11 ene 2011, 21:58

Приказка 

  Poesía » De amor
700 0 6

 

Във пламък гаснещ на светлик

удавено море сега блестеше.

Откраднат мит. Забравен миг

във пурпура на чашите горчеше.

 

Нощта отвори плахо своя храм -

на птиците душите да превърже,

но в полета и днес останал ням,

многопосочен. Сляп. И недовършен

 

изтръпнал, блед,  новороден денят

със властна светлина изми  вината.

И в шепите му слънчев прах разля

дъхът на Бог.

                           ... И - Сатаната.

 

 

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??