В едно градче планинско и красиво

мъжете си живеели щастливо.

След работа  във кръчмата отиват

ту пеят, ту се карат, ту се сбият,

но накрая - като най-добри другари -

прибират се във къщичките стари.

Там още чашка - две изпиват

и... с гръб към булките заспиват.

Сегиз-тогиз, /ако им дойде

в повечко ракийката/,

някой ще прескочи до комшийката

или пък - ако няма друга -

ще попрегърне своята съпруга....

Сегиз-тогиз!

Жените недоволни, умували кроили,

събрани на съвет решили:

ракията е виновата,

да бъде пренебрегвана ЖЕНАТА!

ще трябва бъчвите да изтекат,

а сливите във корена да изсушат.

Мъжете трезви вкъщи да стоят,

та прелестите женски да ценят.

И тъй! Остана малкото градче,

без капка в ни едно мазе.

Утихна кръчмата насред мегдана

и тишина в градчето им настана -

ни смях, ни врява, нито песен.

Повяхнали мъжете като есен -

брадати и сърдити, зли...

С жените си по цял ден спорели

и....комшулуците дори затворили.

Не можеш трезвен мъж да съблазниш

със нежност, нито с красота -

разбрала скоро всякоя жена

и женският съвет се пак събра.

Отчете първото си заблуждение

и взе решение.:

жените бързо сливи да садят

и комшулуците да разградят!

Че има ли ракийка - смях / и грях/,

сегиз-тогиз ще има и за тях!