В едно градче планинско и красиво
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват
ту пеят, ту се карат, ту се сбият,
но накрая - като най-добри другари -
прибират се във къщичките стари.
Там още чашка - две изпиват
и... с гръб към булките заспиват.
Сегиз-тогиз, /ако им дойде
в повечко ракийката/,
някой ще прескочи до комшийката
или пък - ако няма друга -
ще попрегърне своята съпруга....
Сегиз-тогиз!
Жените недоволни, умували кроили,
събрани на съвет решили:
ракията е виновата,
да бъде пренебрегвана ЖЕНАТА!
ще трябва бъчвите да изтекат,
а сливите във корена да изсушат.
Мъжете трезви вкъщи да стоят,
та прелестите женски да ценят.
И тъй! Остана малкото градче,
без капка в ни едно мазе.
Утихна кръчмата насред мегдана
и тишина в градчето им настана -
ни смях, ни врява, нито песен.
Повяхнали мъжете като есен -
брадати и сърдити, зли...
С жените си по цял ден спорели
и....комшулуците дори затворили.
Не можеш трезвен мъж да съблазниш
със нежност, нито с красота -
разбрала скоро всякоя жена
и женският съвет се пак събра.
Отчете първото си заблуждение
и взе решение.:
жените бързо сливи да садят
и комшулуците да разградят!
Че има ли ракийка - смях / и грях/,
сегиз-тогиз ще има и за тях!
© Мария Марковска Всички права запазени