ПРИКАЗКА ОТ ПРИЗРАЧНИЯ ЗАМЪК
Р.Чакърова
Аз идвам, но невидима, безшумна,
по вените ти като кръв тека,
в сърцето ти се гмурвам най-безумно
и след това изтичам пак така
незабелязано и тихо от очите ти,
солта ми щипе будните зеници,
а ти спомняш нашето излитане
от времето, когато бяхме птици...
Крилете ни , захвърлени в килера,
потъват в прах , антично достолепен, ...