18 jun 2010, 9:56

Приказка за вратата 

  Poesía
489 0 2

Народът се страхува от властта.
Избира я, а после ù трепери.
Търси той нескърцаща врата,
ала не може все да я намери.

Отключи ли след изборите, чува
познатия до болка странен звук.
Вродено му е май да се страхува
и радостта народна е до тук...

Опитаха се много да покажат,
че скърцането има също лек.
Вратата понадигаха, да смажат...
Но беше то в един предишен век.

Разказват се сега за тях легенди,
но скръцне ли вратата - тишина...
Погнусата изпълва всички вени,
а трябва просто смазка за врата.

Нека друг да я повдигне, да я смаже!...
В църквите молитвите кънтят
към Бог - да слезе, за да им покаже
как пантите се смазват - да мълчат...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??