29 mar 2019, 23:04

Прилив 

  Poesía
280 1 4

Словоохотливата ми прозорливост

не лежи вече на дъното

под тонове недоверие,

а бавно изплува

в мълчание.

Мълчаливата ми притворност

се люлее на приливи

в безтегловие.

Оставих след себе си

/пак ли/                                   

някакво смътно познание

и забвение.

Безпризорност.

Научих се да чакам...

в движение.  

 

 

26.03.2019

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??