Словоохотливата ми прозорливост
не лежи вече на дъното
под тонове недоверие,
а бавно изплува
в мълчание.
Мълчаливата ми притворност
се люлее на приливи
в безтегловие.
Оставих след себе си
/пак ли/
някакво смътно познание
и забвение.
Безпризорност.
Научих се да чакам...
в движение.
26.03.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени