23 abr 2009, 0:19

Примките на любовта 

  Poesía
634 0 10

"Примките на любовта"

Виждали ли сте капка роса върху стръкче трева?
Тя е като сълза,
падаща от окото на женска душа!

Чували ли сте китара,
предвождана от песента на страдащо сърце?
Във земята съхнеща и стара,
винаги намираш някое друго стъкълце.

Вкусвали ли сте снежинка,
от небето падаща във танц красив?
Тя е като част от снимка на прекрасна самодива...
Нереална, но правдива.

Ако сте опитвали поне едно от тези 3 неща,
значи вече сте попадали във примките на любовта!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така Господин Пенко !Нека гледаме в буквален смисъл наистина, понеже вие очевидно не прозирате отвъд длъбините на душата на това момиче...Да не би в земята да няма стъкЪлца?
    СтъкАлца може да няма, но стъкЪлца има ! Земята понякога може и да е суха - ако няма вода, с която да бъде напоена! И я сподели кое по точно не ти харесва в понятието "женската душа" ? Много поети описват женската душа с толкова любов и не мога да разбера какво лошо има в словосъчетанието. Помощ моля!
  • Майсторица!
  • Може би така я виждам аз - със стъкЪлца и съхнеща... Такава е моята земя. Радвам се за вас ако вашата е без стъкЪлца и напита с вода.
  • Така!
    Естествено, че не е нужно винаги да бъдем буквални, но съгласи се, че не е характерно за земята да има стъкалца в нея. А и защо трябва да бъде СЪХНЕЩА?
  • Симона, много си права! В капка роса се оглежда целия свят, а парче вулканично стъкло пази историята ни! Жалко че не те разбраха. Хората са винаги по-дълбоки от един повърхностен прочит! Зем.
  • Въпреки че рискувам да изглеждам неспособна да търпя коментари нека поясня за "стъкълцето". "Във земята съхнеща и стара,
    винаги намираш някой друго стъкълце." Може би през моята призма "земята съхнеща и стара" е комплекта от живота и всички отминали дни от моя живот, а "стъкълцето" (при това не едно)са всички онези трудности, които (смятам) застигат всеки от нас по време на битието ни. Надявам се, че съм поуспяла да поясня странностите на стиховете ми...Не винаги е нужно да бъдем буквални в своята изповед. Понякога и в най-невидимото се крие послание към някого. Благодаря за коментарите все пак.Наистина ги оценявам!
  • и аз не разбрах това за стъкълцето - някакси не беше много на място но ми хареса иначе
  • На мен ми хареса!
  • със Sorbus (Пенко Пенков)
    с уговорката, че "нереална, но правдива" също ми бяга
  • Имам необяснимото усещане, че сякаш идваш от преди поне два, три века... Това, в добрия смисъл на думата. Не ми харесва понятието "женска душа", а това със стъкълцето в земята е СЪВСЕМ непонятно и необяснимо. От нимай-къде... Не мога да схвана какво искаш да кажеш с това. Да не говорим, че няма абсолютно никаква причина "винаги да намираш някое друго стъкълце, в земята съхнеща и стара". Но едно мога да ти кажа... БИВА ТЕ! Не се отказвай, има нещо у тебе...
Propuestas
: ??:??