23.04.2009 г., 0:19 ч.
Примките на любовта
"Примките на любовта"
Виждали ли сте капка роса върху стръкче трева?
Тя е като сълза,
падаща от окото на женска душа!
Чували ли сте китара,
предвождана от песента на страдащо сърце?
Във земята съхнеща и стара,
винаги намираш някое друго стъкълце.
Вкусвали ли сте снежинка,
от небето падаща във танц красив?
Тя е като част от снимка на прекрасна самодива...
Нереална, но правдива.
Ако сте опитвали поне едно от тези 3 неща,
значи вече сте попадали във примките на любовта!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Майсторица!
-
Може би така я виждам аз - със стъкЪлца и съхнеща... Такава е моята земя. Радвам се за вас ако вашата е без стъкЪлца и напита с вода.
-
Така!
Естествено, че не е нужно винаги да бъдем буквални, но съгласи се, че не е характерно за земята да има стъкалца в нея. А и защо трябва да бъде СЪХНЕЩА? -
Симона, много си права! В капка роса се оглежда целия свят, а парче вулканично стъкло пази историята ни! Жалко че не те разбраха. Хората са винаги по-дълбоки от един повърхностен прочит! Зем.
-
Въпреки че рискувам да изглеждам неспособна да търпя коментари нека поясня за "стъкълцето". "Във земята съхнеща и стара,
винаги намираш някой друго стъкълце." Може би през моята призма "земята съхнеща и стара" е комплекта от живота и всички отминали дни от моя живот, а "стъкълцето" (при това не едно)са всички онези трудности, които (смятам) застигат всеки от нас по време на битието ни. Надявам се, че съм поуспяла да поясня странностите на стиховете ми...Не винаги е нужно да бъдем буквални в своята изповед. Понякога и в най-невидимото се крие послание към някого. Благодаря за коментарите все пак.Наистина ги оценявам! -
и аз не разбрах това за стъкълцето - някакси не беше много на място но ми хареса иначе
-
На мен ми хареса!
-
със Sorbus (Пенко Пенков)
с уговорката, че "нереална, но правдива" също ми бяга -
Имам необяснимото усещане, че сякаш идваш от преди поне два, три века... Това, в добрия смисъл на думата. Не ми харесва понятието "женска душа", а това със стъкълцето в земята е СЪВСЕМ непонятно и необяснимо. От нимай-къде... Не мога да схвана какво искаш да кажеш с това. Да не говорим, че няма абсолютно никаква причина "винаги да намираш някое друго стъкълце, в земята съхнеща и стара". Но едно мога да ти кажа... БИВА ТЕ! Не се отказвай, има нещо у тебе...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
СтъкАлца може да няма, но стъкЪлца има ! Земята понякога може и да е суха - ако няма вода, с която да бъде напоена! И я сподели кое по точно не ти харесва в понятието "женската душа" ? Много поети описват женската душа с толкова любов и не мога да разбера какво лошо има в словосъчетанието. Помощ моля!