И ти като всеки мъж не обичаш стихове,
за това сега ще ти напиша един,
за да знам, че покрай тайната ми ще е тихо,
без да знаеш, че от всички този ще ми е любим.
Ще оставя на пристанището мечтите си,
ще хвърля до кея надеждите,
ще сплета спомените в косата си,
и ще удавя в морето копнежа си.
Ще забравя, как се клех да си покорен,
и понеже съм силна, тайно ще кажа това,
че въпреки всичко ме хвана отровата
и не те отмиха лъчите сутринта.
Няма да търся следите ти.
Няма да прощавам повече липси,
ще забравя да търся ръцете ти,
ще спра сълзите. Ще устискам.
Ще яхна вятъра и ще замина. Далеко.
Ще се науча да не вярвам на такива като теб,
ще те рисувам с облаци в небето,
и ще ти напиша още само куплет.
Не ми благодари за огъня,
не се връщай за още от мен,
потъни в поредния залез следобеден,
но само моля те, превърни се в рефрен.
рефрѐн - Думи или стихчета, които се повтарят.
(след всеки куплет на песен; припев) (**или по всеки залез)
© Авелина Todos los derechos reservados