Присъда

3 nov 2011, 6:31

Poesía » De amor

640 0 18

Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама.
Тогава духат тъжни ветрове,
поели в най-самотните посоки,
умират и се раждат часове...
и бродим в спомени жестоки.
Боли до дихание последно,
каквото имах... тебе ще отдам,
и нека в сърцето непотребно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Присъда

Искате да прочетете повече?

Propuestas