Присъда

3.11.2011 г., 6:31 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (7)

643 0 18

Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама.
Тогава духат тъжни ветрове,
поели в най-самотните посоки,
умират и се раждат часове...
и бродим в спомени жестоки.
Боли до дихание последно,
каквото имах... тебе ще отдам,
и нека в сърцето непотребно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Haikus
2012

Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
Не минавай по мен...аз съм тъжна пътека

Не минавай по мен... Аз съм Тъжна Пътека, дето ничии стъпки не чака,,, И случайна сълза... Във очите...
Ще бъда там...

Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...

Още произведения »