25 may 2022, 11:21  

Притча 

  Poesía » De humor, Filosófica, Civil
537 10 29

И срещна Дяволу човека 

и му рече:"Ти си мой!"

И тъй полека-лека...

Човек човеку стана свой.

 

Оттогава има-няма:

безчет години, векове-

дружбата им е голяма!

И тя изгода се зове. 

 

Изгодата е песен сладка

и в душите ни живей.

Запееш ли я крепко,братко,

достигаш своя апогей!

 

Едно намигане отсреща:

за тебе е изгоден знак!

И вземеш, че се срещнеш 

с изгодно непознат...

 

Подритвате с копита леко...

Опитвате оттук-оттам!

И нещо дяволско в човека 

захвърля чест и срам.

 

Но кой живее без изгода 

и може ли без интерес?!

На това дължим възхода!

От вехти времена до днес. 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??