Притча за даването
Нявга живял... известен султан,
който станал на... много години.
Решил той по царски да срещне денят
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги всички в двореца голям,
предложил гощавка богата,
а те - в благодарност - донесли му там
подаръци много в отплата.
И станали купища, чак до таван
богатствата чудни поднесени.
Погледнал ги царят и много засмян
рекъл:... "На две ги сложете.
В едната купчина, тез със слова
от кого и кога са дарени.
А другите, сложени без имена,
на втора страна отделете!"
После качил се на трона богат
и отворял пакетите с дарове.
Извиквайки сам дарителя там,
с усмивка... му връщал подаръка.
А после погледнал към другия куп
и рекъл: "Аз тез ще приема!
Те нямат подател и затова
благодарен во век ще им бъда."
"Да можеш да даваш" - той продължил -
"без да чакаш от някой отплата
и да получиш, без да ставаш длъжник,
това е... най-скъпа награда."
Така е в живота, приятелю мой!
Даряваш ли, знай, ще получиш,
но само когато отдаваш до край
сърцето, любим ще прегърнеш.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Безкрайно вярно е,че дареното без корист се връща.Написаното става и за големи!Поздрав!
-
Поздравления!
-
Мерси миличка, но само да кажа, аз Библията не съм я чела. Наблягам на това, щото преди дни ме бяха обвинили, че не съм пресъздала правилно историята за треската в окото, щото не съм я била чела в оригинал!
А тази притча, явно съм я прочела някъде и реших да я пресъздам в стих.
Дано е интересна за децата.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
