tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
21.07.2015 г., 13:25 ч.

Притча за даването 

  Поезия » За деца
923 0 3

Нявга живял... известен султан,
който станал на... много години.
Решил той по царски да срещне денят
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги всички в двореца голям,
предложил гощавка богата,
а те - в благодарност - донесли му там
подаръци много в отплата.
И станали купища, чак до таван
богатствата чудни поднесени.
Погледнал ги царят и много засмян
рекъл:... "На две ги сложете.
В едната купчина, тез със слова
от кого и кога са дарени.
А другите, сложени без имена,
на втора страна отделете!"
После качил се на трона богат
и отворял пакетите с дарове.
Извиквайки сам дарителя там,
с усмивка... му връщал подаръка.
А после погледнал към другия куп
и рекъл: "Аз тез ще приема!
Те нямат подател и затова
благодарен во век ще им бъда." 
"Да можеш да даваш" - той продължил -
"без да чакаш от някой отплата
и да получиш, без да ставаш длъжник,
това е... най-скъпа награда."


Така е в живота, приятелю мой!
Даряваш ли, знай, ще получиш,
но само когато отдаваш до край
сърцето, любим ще прегърнеш.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безкрайно вярно е,че дареното без корист се връща.Написаното става и за големи!Поздрав!
  • Поздравления!
  • Мерси миличка, но само да кажа, аз Библията не съм я чела. Наблягам на това, щото преди дни ме бяха обвинили, че не съм пресъздала правилно историята за треската в окото, щото не съм я била чела в оригинал!
    А тази притча, явно съм я прочела някъде и реших да я пресъздам в стих.
    Дано е интересна за децата.
Предложения
: ??:??