Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?
Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...
И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...