Приятел, с който да си помълчим...

31.08.2017 г., 0:43 ч.

Поезия

5.0 / 19

860 7 21

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?
Тежат ми уж любезните лица,
приятелствата куп, преекспонирани.
А щом без глас отрони се сълза,
шума от самотата ми раздира...
И движейки се сред тълпа усмихната,
за мене времето едвам върви
и чака пак ръката ми, нестисната,
приятел, с който да си помълчим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчеви тайни
Интимни миниатюри

ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
В главата ми жужат пчели

Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...

Още произведения »