На Богдана

Приятелството наше не от вчера

ми свети и показва ми пътека.

Не мога с прости думи да го меря.

Прегръщам те! С една усмивка лека

ми казваш ти най-искрените думи

и чува ги сърцето премаляло.

Доверието ляга помежду ни.

Различни сме - ала сме общо цяло,

изваяно от тайни и въздишки,

от общ стремеж света да разгадаем.

Щом двете сме, не ме е страх от нищо.

Готова съм да стигна до безкрая.

Обичам те, приятелко любима!

И нека да не ни разделя нищо!

Щастлива съм, че някъде те има...

Приятелството наше е огнище -

то топли ме, когато мръзна в мрака

и пътя си не мога да намеря.

И като бряг спасителен ме чака

приятелството наше не от вчера.