На Богдана
Приятелството наше не от вчера
ми свети и показва ми пътека.
Не мога с прости думи да го меря.
Прегръщам те! С една усмивка лека
ми казваш ти най-искрените думи
и чува ги сърцето премаляло.
Доверието ляга помежду ни.
Различни сме - ала сме общо цяло,
изваяно от тайни и въздишки,
от общ стремеж света да разгадаем.
Щом двете сме, не ме е страх от нищо.
Готова съм да стигна до безкрая.
Обичам те, приятелко любима!
И нека да не ни разделя нищо!
Щастлива съм, че някъде те има...
Приятелството наше е огнище -
то топли ме, когато мръзна в мрака
и пътя си не мога да намеря.
И като бряг спасителен ме чака
приятелството наше не от вчера.
© Нина Чилиянска Всички права запазени