Приземена

12 feb 2016, 0:21 2016-02-13T21:22:12+02:00

Poesía

315 0 2

Приземена

Дали е на хубаво

толкова хубаво?

Дали във аванс не го взимам?

Със миро намазана,

богопомазана,

та толкова много аз имам?

Доброто забравих.

Добро не направих.

И само загребвах със шепи.

Дойде време, зная,

да се осъзная.

Събраното давам ти- гепи.

Заравям го него,

своето его,

много дълбоко в земята.

Крилете ми спряха.

Те дълго летяха

горе, във небесата.

Време е. Зная,

животът, накрая

и в мен сложи свой отпечатък.

Да доизживеем

тъй, както умеем

живота, прекрасен и кратък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2016-02-12T08:50:32+02:00

Отново мъдър и красив стих. Аплодисменти!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-02-12T08:14:56+02:00

Съгласен съм С Анастасия. Мъдри стихове!