12.02.2016 г., 0:21 ч.  

Приземена 

  Поезия
313 0 2

Приземена

 

Дали е на хубаво

толкова хубаво?

Дали във аванс не го взимам?

Със миро намазана,

богопомазана,

та толкова много аз имам?

 

Доброто забравих.

Добро не направих.

И само загребвах със шепи.

Дойде време, зная,

да се осъзная.

Събраното давам ти- гепи.

 

Заравям го него,

своето его,

много дълбоко в земята.

Крилете ми спряха.

Те дълго летяха

горе, във небесата.

 

Време е. Зная,

животът, накрая

и в мен сложи свой отпечатък.

Да доизживеем

тъй, както умеем

живота, прекрасен и кратък.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??