Приземяване

8 feb 2020, 23:58

Poesía

409 3 2

Светла диря обточи надлъж

прояснилата се синева,

приземих в сетивата на мъж

безпризорната си тегота.

Комплименти шептя не веднъж,

разгоря от искра любовта,

повели - нежността ми задръж,

циркулира симптомно в кръвта.

Закодирах в молитва за дъжд

еталоните на младостта.

Прошумя неразцъфнала ръж,

по небето пролази дъга.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.