Приземяване

8.02.2020 г., 23:58 ч.

Поезия

402 3 2

Светла диря обточи надлъж

прояснилата се синева,

приземих в сетивата на мъж

безпризорната си тегота.

Комплименти шептя не веднъж,

разгоря от искра любовта,

повели - нежността ми задръж,

циркулира симптомно в кръвта.

Закодирах в молитва за дъжд

еталоните на младостта.

Прошумя неразцъфнала ръж,

по небето пролази дъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.