22 feb 2013, 21:42

Приземяване 

  Poesía
638 0 0
Тъй дълго носих се по вятъра.
Че в миг помислих, имал съм крила.
Опитах да летя.
И паднах.
Ударих се в твърдата земя.
А след това пълзях, кървях и плаках.
Но ето ме отново на крака.
Отслабен, стар и уморен.
Ето виж, не пърхам, а вървя.
И пътят ми е права линия напред.
Към новите страдания.
Към теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??