Приземяване

22.02.2013 г., 21:42 ч.

Поезия

539 0 0

Тъй дълго носих се по вятъра.

Че в миг помислих, имал съм крила.

Опитах да летя.

И паднах.

Ударих се в твърдата земя.

А след това пълзях, кървях и плаках.

Но ето ме отново на крака.

Отслабен, стар и уморен.

Ето виж, не пърхам, а вървя.

И пътят ми е права линия напред.

Към новите страдания.

Към теб.

Вървя през всичко... бавно, тежко, упорито.

Тъй дълго, сякаш век.

И трудно... но напред.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.