22.02.2013 г., 21:42 ч.
Приземяване
652
0
0
Тъй дълго носих се по вятъра.
Че в миг помислих, имал съм крила.
Опитах да летя.
И паднах.
Ударих се в твърдата земя.
А след това пълзях, кървях и плаках.
Но ето ме отново на крака.
Отслабен, стар и уморен.
Ето виж, не пърхам, а вървя.
И пътят ми е права линия напред.
Към новите страдания.
Към теб. ...
Че в миг помислих, имал съм крила.
Опитах да летя.
И паднах.
Ударих се в твърдата земя.
А след това пълзях, кървях и плаках.
Но ето ме отново на крака.
Отслабен, стар и уморен.
Ето виж, не пърхам, а вървя.
И пътят ми е права линия напред.
Към новите страдания.
Към теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вълко Тодореев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
