26 feb 2013, 18:40

Признание 

  Poesía » De amor
1004 0 21

Зная, няма как да бъдеш  моя,

знаеш, няма как да бъда твой;

къпем се в любовни безпокои,

будим се от  пеперуден рой.

 

И сме пълни с истини и болка -

две души, съшити с топлина -

колко нежност пропиляхме, колко

и сълзи, родени  в самота...

 

В колко сънища те пих до дъно,

колко дни  в гърдите ти туптях –

ти от страх мечтите си не сбъдна,

аз от мъжки огън полудях...

 

С всеки недочакан миг стареем –

виж, две птици сплели са крила...

Вечност от любов  ще разпилеем:

Искам теб... В живота ми... Сега!

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??