26.02.2013 г., 18:40 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
1008 0 21

Зная, няма как да бъдеш  моя,

знаеш, няма как да бъда твой;

къпем се в любовни безпокои,

будим се от  пеперуден рой.

 

И сме пълни с истини и болка -

две души, съшити с топлина -

колко нежност пропиляхме, колко

и сълзи, родени  в самота...

 

В колко сънища те пих до дъно,

колко дни  в гърдите ти туптях –

ти от страх мечтите си не сбъдна,

аз от мъжки огън полудях...

 

С всеки недочакан миг стареем –

виж, две птици сплели са крила...

Вечност от любов  ще разпилеем:

Искам теб... В живота ми... Сега!

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??