22 jul 2016, 23:37

Признание 

  Poesía » Otra
678 1 2
Нощем тихо плача под сиянието на бялата луна,
нежност и невинност галят моята снага.
В малка капка се събират всички мои страхове,
мечти и мисли раздират моето сърце.
Стоя безмълвно, дишам и летя,
пред луната скъпоценна падна моята сълза в бяла сияйна светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Смилена Михалева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??