22.07.2016 г., 23:37 ч.

Признание 

  Поезия » Друга
633 1 2

Нощем тихо плача под сиянието на бялата луна,

нежност и невинност галят моята снага.

В малка капка се събират всички мои страхове,

мечти и мисли раздират моето сърце.

Стоя безмълвно, дишам и летя,

пред луната скъпоценна падна моята сълза в бяла сияйна светлина.

© Смилена Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??