22 oct 2014, 13:51

Признавам си... 

  Poesía » Otra
461 0 4
Не вярвах аз,
че може да въстана...!
Срещу себе си дори.
Защото там където
тънеха мечтите!?
Сълзите даряваха ни стих.
Сърцето носи нашата съдба.
Съдба решена даже да загуби!?
Но никога да не прогони тя -
човешката любов завинаги.
А ние сме родени със любов!
Любов която окрилява ни... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??