Пробуждане

Загубих се.

Денят замлъкна стреснат:

на сенките ликът се раздвои!

От нищото,

от ледената бездна

изплъзна се безформен образ сив.

Препънах се.

Застинах вкаменена!

Земята, свита в ужас, онемя -

нагъната,

с угаснал поглед сведен,

притихна и сред пътя си се спря.

Погледнах го -

завземаше простора,

набъбваше, изправяше снага

и войнствено

въздигаше нагоре

противни, ненаситни пипала.

Разплаках се!

Но ледени кристали

излизаха от моите очи

и падаха,

трошащи се отчаяно

под нечии огромни стъпки зли.

Потъпкана,

с молба обърнах поглед

към сетното парченце синева,

обгърната

от вярата последна -

да ми покаже вярната следа.

...

Събудих се.

Денят в живот кипеше.

И тичаше прастарата Земя!

Безумие,

от тебе се отричам,

докато има още СИНЕВА!