Пробуждане
Загубих се.
Денят замлъкна стреснат:
на сенките ликът се раздвои!
От нищото,
от ледената бездна
изплъзна се безформен образ сив.
Препънах се.
Застинах вкаменена!
Земята, свита в ужас, онемя -
нагъната,
с угаснал поглед сведен,
притихна и сред пътя си се спря.
Погледнах го -
завземаше простора,
набъбваше, изправяше снага
и войнствено
въздигаше нагоре
противни, ненаситни пипала.
Разплаках се!
Но ледени кристали
излизаха от моите очи
и падаха,
трошащи се отчаяно
под нечии огромни стъпки зли.
Потъпкана,
с молба обърнах поглед
към сетното парченце синева,
обгърната
от вярата последна -
да ми покаже вярната следа.
...
Събудих се.
Денят в живот кипеше.
И тичаше прастарата Земя!
Безумие,
от тебе се отричам,
докато има още СИНЕВА!
© Калина Томова Всички права запазени
Финалът е много хубав и изпълнен с оптимизъм.
Дано за всички има синева.