Пробуждане

7 abr 2011, 20:27

Poesía » De amor

671 0 1

Събуждам те по устните, понеже

от тях по-нежно място няма,

когато са безмълвни,

те са лоно

и оттам любов изтича като мляко

и стига чак до пръстите, които

земята ще докоснат,

но във нея

и капка няма да попие.

А аз ще бъда много чист и празен

като пролетно небе

в очите на пробуден,

докато притъмнее от крила

на мисли и на думи

помежду ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.