Светът...

отново се обърна

И преобърна...

И Зима беше

И Пролет...

И Лято идва...

Естента след него...

И всичко

следва своята, естествена пътека...

Така било е...

И пак така ще бъде!

И движи се

Невидимо за нас,

на времето ни колелото - движи се

И мелничния камък се завърта

и мели , мели...

От нас,

на времето брашното мели...

И днес сме тука

И сме хляба

и виното

че даже и водата...

А утре...

сме прахта на някой

под краката

И всичко...

всичко, пак отново се повтаря...

Продължава...

Във шепата си Вятър те подема

Останал си... единствено,

на някой жив,

в сърцето и

в душата...

Valentina Mitova

02/05/2024`