Светът...
отново се обърна
И преобърна...
И Зима беше
И Пролет...
И Лято идва...
Естента след него...
И всичко
следва своята, естествена пътека...
Така било е...
И пак така ще бъде!
И движи се
Невидимо за нас,
на времето ни колелото - движи се
И мелничния камък се завърта
и мели , мели...
От нас,
на времето брашното мели...
И днес сме тука
И сме хляба
и виното
че даже и водата...
А утре...
сме прахта на някой
под краката
И всичко...
всичко, пак отново се повтаря...
Продължава...
Във шепата си Вятър те подема
Останал си... единствено,
на някой жив,
в сърцето и
в душата...
Valentina Mitova
02/05/2024`
© Valentina Mitova Всички права запазени