46/ Каква бе моята задача!?

Не беше само да съм там!

И със отбора да се влача,

да спя с отбора и да ям!

Бях пръв помощник на треньора

и бдях над всички във отбора.

Дори се стигаше дотам,

на всички зъбките да знам,

да водя здравни досиета,

дори щом кихнат, аз да знам,

приятел да съм най-голям,

да отговарям за бюфета.

Дали са спали през нощта...

и още хиляди неща...

47/ Започнахме тъй да работим

и то със много силен „хъс”.

Не трябваше крака да клатим,

а да постигнем висок ръст!

Освен със мъжка гарнитура,

младежка трябва да притуря...

Направих своя кабинет

и тръгнах да вървя напред!

Снабдихме се с  медикаменти

за всяко зло, при нас дошло.

Работех с вдигнато чело

и бях без други конкуренти.

Туй бе така година-две

да найдем нашто „джапане”.