46/ Каква бе моята задача!?
Не беше само да съм там!
И със отбора да се влача,
да спя с отбора и да ям!
Бях пръв помощник на треньора
и бдях над всички във отбора.
Дори се стигаше дотам,
на всички зъбките да знам,
да водя здравни досиета,
дори щом кихнат, аз да знам,
приятел да съм най-голям,
да отговарям за бюфета.
Дали са спали през нощта...
и още хиляди неща...
47/ Започнахме тъй да работим
и то със много силен „хъс”.
Не трябваше крака да клатим,
а да постигнем висок ръст!
Освен със мъжка гарнитура,
младежка трябва да притуря...
Направих своя кабинет
и тръгнах да вървя напред!
Снабдихме се с медикаменти
за всяко зло, при нас дошло.
Работех с вдигнато чело
и бях без други конкуренти.
Туй бе така година-две
да найдем нашто „джапане”.
© Hristo Slavov Всички права запазени