26 jul 2020, 0:05  

Проглед 

  Poesía » Otra
855 4 8

От облаците сякаш слезе,

обгърна ме сладка мъгла,

топъл вятър зашушна из мене,

небето ми дъжд закопня.

И усетих, че зимата всъщност е

състояние на духа,

като тъмната нощ пред разсъмване,

като  воя на вълк в пустощта.

Като тежка умора, прегърбване,

като пареща рана в гръдта...

Просто трябва  да вдишаме сбъдване

и веднага сме в пролетта!

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??