Проглеждане

3 dic 2011, 22:08

Poesía

443 0 1

ПРОГЛЕЖДАНЕ

Аз търсех справедливост и грешах,

приемах и излъчвах много мъка,

упреквах другите във смъртен грях

и страдах, предусещайки разлъка.

Залитайки надолу, в миг се спрях,

възвърнах си загубеното зрение -

законът не е всичко - аз разбрах,

над "справедливост" сложих "опрощение"

И някак си светът се усмири -

възправят се разклатени устои,

загубила съм нещо и боли,

но свойто "аз" не пазя ли - тежко ми.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-12-05T09:57:23+02:00

Благодаря ви, чоно и Таня и за приятелството и за добрите думи.