8 ene 2016, 17:25

Проглеждане 

  Poesía
458 0 6
Проглеждане
===========
А някъде над нас се любят птици,
омаяни от пролетни копнежи,
но слепи са очите ни, понеже
безценното продаваме за трици.
И топлещата ласка на небето
се свива под шагреновата кожа.
Какво, че до един сме хора Божи,
щом плявата е ниска и не свети.
Безумно ще умрем под шепа злато,
когато само трупането цел е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??