Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
8.01.2016 г., 17:25 ч.

Проглеждане 

  Поезия
404 0 6

Проглеждане
===========
А някъде над нас се любят птици,
омаяни от пролетни копнежи,
но слепи са очите ни, понеже
безценното продаваме за трици.

 

И топлещата ласка на небето
се свива под шагреновата кожа.
Какво, че до един сме хора Божи,
щом плявата е ниска и не свети.

 

Безумно ще умрем под шепа злато,
когато само трупането цел е.
Но знам, че нечовешки много смело,
в гръдта ни пърха бяло птиче ято.

 

И леко ни издига над земята, 
защото най-незримото е цветно.
Проглеждането става неусетно,
препълним ли с обичане душата.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??